МАРИН ХИТРОВ: Златният час е най-важен
Интервю на Надежда УШЕВА
МАРИН ХИТРОВ e трето потомство планински избавител. Работи в специалността от 1997 година в Троянския отряд към ПСС, а като щатен избавител - от 2012 година, на длъжността шеф база " Бъзов дял ". Инструктор е по планинско избавяне. Завършил е Националната спортна академия " Васил Левски " в София. Той е измежду 12-те български планински спасители, отпътували за Турция да оказват помощ за издирването на оживели от страховитите трусове на 6 февруари 2023 г. > - Какво видяхте в Турция? Може ли да се опише с думи? Ваши сътрудници споделиха, че е било като филм на ужасите...
- За първи път вземам участие в задача земетресение и си поисквам в никакъв случай повече да не се повтаря. Беше доста ужасно за гледане. Наистина, както го разказват и моите сътрудници, сюжет от филм на ужасите и то много сериозен. Там, онлайн, е още по-страшно. Много тъга. Голяма покруса. Много гибел. Събрани в едно и това едно се споделя Хатай. Видяхме го и в други градове, които са напълно сринати до основи. Кацнахме в началото в град Адана, където работихме два дни, след което преценихме, че е по-добре да отидем там, където хората имат още по-голяма потребност от помощ, а точно в Антакия, област Хатай. Там заличаването в действителност беше грубо. Всички здания в едномилионния град бяха изравнени със земята и в действителност хората оцеляваха и бедстваха. Но видяхме сплотена нация, която работеше непрекъснато, искаше да помогне на сънародниците си по всевъзможен метод. В това число полиция, военнни, жандармерия и т.н.
- Вашата група съумя ли да открие затрупани хора?
Българската група в Турция, СНИМКА Личен списък
- Не разполагахме с техника, ножици, неща за откопаване, само че други бяха нагърбени с тая задача. А нашата задача и цел главно беше да споделяме с локалната полиция и екип, които ни насочваха тук-там, където се допуска, че още може да има живи хора. Това беше и концепцията - първото тръгване, най-бързо да се озовем там, с цел да успеем да помогнем на тези хора, които имат късмет и има информация, че там те са още живи. Идеята на нашата група беше с стартирането на кучетата те да маркират изрично място и да се знае, че там има хора. След което ние означаваме и локалните стартират да копаят с техника или без, с цел да се види фактически дали там има жив човек. И по този начин шест-седем души бяха извадени живи по маркиране на нашите кучета. Да не забравяме, че кучетата маркираха още много места, на които може да има още извадени хора, за които не знаем. Оттам заминавахме към други региони, където трябваше да свършим същата работа. Нямаме информация, тъй че избавените може и да са повече. Надявам се да са повече!
- Къде отсядахте в Турция?
- Шест дни бяхме настанени на палатки с инвентар за спешно имущество, което е целно закупено да се провежда спешен щаб, с цел да може там да оцелееш и да работиш. Защото няма по какъв начин да ползваш постройка.
- Как действаха с откритите бедстващи?
- Откритите хора ги взимаха с коли за спешна помощ и безчет доста хеликоптери, които облитаха региона. За злощастие, при първия трус в града и двете лечебни заведения са паднали с целия личен състав и заболели. Това в допълнение затрудняваше спасяването.
- Какво си казахте, като видяхте целия този смут? С какви усеща се завърнахте вкъщи?
- От физическата отмалялост бързо се възвръщам, само че душевен ще ми би трябвало още много време, до момента в който схващам видяното и претърпяното. В началото има стъписване, тъй като никой от нас не беше виждал подобен мащаб на съсипия и гибел. Но след това се хващаш в ръце и работиш. Забравяш за всичко и се хвърляш в багра паралелно с другите сътрудници, на които мога единствено да благодаря, тъй като бяхме същински обединен екип. Всеки пазеше гърба на другия и най-хубавото е, че всичко е добре, когато свършва добре. Живи и здрави се прибрахме дружно с кученцата, при все това работиха и те, и ние в грубо нападателна и рискова среда.
- Ние осведомени и готови ли сме по какъв начин да постъпим в рискова обстановка при естествени бедствия?
- Първо, не си го поисквам. Видях в страна със мощна стопанска система защо става въпрос. Не желая и да си помислям дори, в случай че, не дай боже, стане нещо сходно при нас... Мисля, че такава подготовка нямаме. Тя би трябвало да бъде уредена още на държавно равнище и надолу по етажите. Но има спешни щабове и хората, които се занимават с това, гражданска отбрана и пожарна, и други спешни групи, които са основани. Но малеем доста на фона на огромно злополучие.
- В един от репортажите демонстрираха по какъв начин избавили татко и щерка, прекарали пет дни под останките от вкъщи им. Мъжът сподели, че е бил подготвен да замени три къщи, в случай че ги има, за една единствена бутилка вода. Това е желало момичето от самото начало. Каква равносметка си вършиме Вие, откакто сте видели толкоз доста страдащи, изгубили всичко за момент? Кое е най-важното?
- Точно по този начин. Равносметката ще я оставя за други хора... Животът е къс и би трябвало да го живеем почтено. Да се радваме на дребните неща в него. Те са скъпи. Няма потребност от доста, би трябвало да сме естествени хора.
- Да напомним на какво да обръщат внимание хората, решили да се разходят в планината през зимните дни?
- Първо, би трябвало да се преценяват с метеорологичната конюнктура, да имат нужната планинарска подготовка и опит. Да се знае, че в планината законите са написани с кръв и не непременно би трябвало да се върви. Планината ще е там и след 100 години, само че нас няма да ни има. Основните неща са подготовка физическа, психическа, да са осведомени с маршрута, да са добре екипирани, да имат планинска застраховка. Дай боже, да не се употребява! Необходим е и опит по кое време и къде да тръгнат. И дали е уместно времето за разходка.
- Какви са най-често аргументите за произшествия?
- Това се случва заради липса на опит, заради липса на запознаване с планината, в която пребиваваш, с нейните присъщи особености. Имаме много планини в България, всяка за себе си е строго характерна. Чисто като климат и метеорология би трябвало да се съобразиш с това, да имаш подобаващите облекла и екипировка, да си разчел маршрута, да си физически квалифициран, оттова зависи и групата, с която пребиваваш в планината, какъв брой е огромна и с какъв опит. Ако ти имаш нужната планинарска подготовка и прецениш, че в тоя миг не е удачно да си по дадения маршрут, по-добре го анулира за различен път. Животоспасяващо е за самите хора.
- Заговори се в последно време и за хеликоптери за избавителни действия. Важно ли е да ги има?
- Те, в случай че не са значими, в алпийските страни и целия свят няма да има хеликоптери и ще карат на тил и със профилирани средства планински колички. Златният час е най-съществен. Той се реализира единствено с нещо, което е бързо и съответно да стигнеш до мястото. А то е хеликоптер. Ето и на тази задача в Турция видяхме същото. Без въздушните коли за спешна помощ няма по какъв начин потърпевшите хора да бъдат превозени до лечебните заведения. Същото е и в планината, за всяка територия. Ще чакаме още може би години да се случат нещата и у нас. Дай боже, да имаме и ние скоро!
- Защо решихте да станете планински избавител? Как си избрахте специалността?
- Не съм я избирал. Тази специалност се усеща от сърцето. Призванието. Трето потомство планински избавител съм - моят дядо, татко ми и аз. Но не е било по насила, че би трябвало да стана и аз, просто по този начин съм го почувствал, бил съм от дребен в планината, откърмен съм с нея. Ходил съм по ски школи, с другари, сътрудници на разнообразни места. Чувството е неописуемо - да окажеш помощ и да видиш в очите на хората това, което си направил. Човешко е да подадеш ръка на бедстващ човек, имайки потребност някъде в планината.
- Други тежки случаи, като изключим земетресението, имали ли сте?
- Да, всевъзможни и такива, за жалост, с неприятен край. Като цяло, травматизмът е друг, има по-тежки и по-средни случаи. Има всичко. >
МАРИН ХИТРОВ e трето потомство планински избавител. Работи в специалността от 1997 година в Троянския отряд към ПСС, а като щатен избавител - от 2012 година, на длъжността шеф база " Бъзов дял ". Инструктор е по планинско избавяне. Завършил е Националната спортна академия " Васил Левски " в София. Той е измежду 12-те български планински спасители, отпътували за Турция да оказват помощ за издирването на оживели от страховитите трусове на 6 февруари 2023 г. > - Какво видяхте в Турция? Може ли да се опише с думи? Ваши сътрудници споделиха, че е било като филм на ужасите...
- За първи път вземам участие в задача земетресение и си поисквам в никакъв случай повече да не се повтаря. Беше доста ужасно за гледане. Наистина, както го разказват и моите сътрудници, сюжет от филм на ужасите и то много сериозен. Там, онлайн, е още по-страшно. Много тъга. Голяма покруса. Много гибел. Събрани в едно и това едно се споделя Хатай. Видяхме го и в други градове, които са напълно сринати до основи. Кацнахме в началото в град Адана, където работихме два дни, след което преценихме, че е по-добре да отидем там, където хората имат още по-голяма потребност от помощ, а точно в Антакия, област Хатай. Там заличаването в действителност беше грубо. Всички здания в едномилионния град бяха изравнени със земята и в действителност хората оцеляваха и бедстваха. Но видяхме сплотена нация, която работеше непрекъснато, искаше да помогне на сънародниците си по всевъзможен метод. В това число полиция, военнни, жандармерия и т.н.
- Вашата група съумя ли да открие затрупани хора?
Българската група в Турция, СНИМКА Личен списък
- Не разполагахме с техника, ножици, неща за откопаване, само че други бяха нагърбени с тая задача. А нашата задача и цел главно беше да споделяме с локалната полиция и екип, които ни насочваха тук-там, където се допуска, че още може да има живи хора. Това беше и концепцията - първото тръгване, най-бързо да се озовем там, с цел да успеем да помогнем на тези хора, които имат късмет и има информация, че там те са още живи. Идеята на нашата група беше с стартирането на кучетата те да маркират изрично място и да се знае, че там има хора. След което ние означаваме и локалните стартират да копаят с техника или без, с цел да се види фактически дали там има жив човек. И по този начин шест-седем души бяха извадени живи по маркиране на нашите кучета. Да не забравяме, че кучетата маркираха още много места, на които може да има още извадени хора, за които не знаем. Оттам заминавахме към други региони, където трябваше да свършим същата работа. Нямаме информация, тъй че избавените може и да са повече. Надявам се да са повече!
- Къде отсядахте в Турция?
- Шест дни бяхме настанени на палатки с инвентар за спешно имущество, което е целно закупено да се провежда спешен щаб, с цел да може там да оцелееш и да работиш. Защото няма по какъв начин да ползваш постройка.
- Как действаха с откритите бедстващи?
- Откритите хора ги взимаха с коли за спешна помощ и безчет доста хеликоптери, които облитаха региона. За злощастие, при първия трус в града и двете лечебни заведения са паднали с целия личен състав и заболели. Това в допълнение затрудняваше спасяването.
- Какво си казахте, като видяхте целия този смут? С какви усеща се завърнахте вкъщи?
- От физическата отмалялост бързо се възвръщам, само че душевен ще ми би трябвало още много време, до момента в който схващам видяното и претърпяното. В началото има стъписване, тъй като никой от нас не беше виждал подобен мащаб на съсипия и гибел. Но след това се хващаш в ръце и работиш. Забравяш за всичко и се хвърляш в багра паралелно с другите сътрудници, на които мога единствено да благодаря, тъй като бяхме същински обединен екип. Всеки пазеше гърба на другия и най-хубавото е, че всичко е добре, когато свършва добре. Живи и здрави се прибрахме дружно с кученцата, при все това работиха и те, и ние в грубо нападателна и рискова среда.
- Ние осведомени и готови ли сме по какъв начин да постъпим в рискова обстановка при естествени бедствия?
- Първо, не си го поисквам. Видях в страна със мощна стопанска система защо става въпрос. Не желая и да си помислям дори, в случай че, не дай боже, стане нещо сходно при нас... Мисля, че такава подготовка нямаме. Тя би трябвало да бъде уредена още на държавно равнище и надолу по етажите. Но има спешни щабове и хората, които се занимават с това, гражданска отбрана и пожарна, и други спешни групи, които са основани. Но малеем доста на фона на огромно злополучие.
- В един от репортажите демонстрираха по какъв начин избавили татко и щерка, прекарали пет дни под останките от вкъщи им. Мъжът сподели, че е бил подготвен да замени три къщи, в случай че ги има, за една единствена бутилка вода. Това е желало момичето от самото начало. Каква равносметка си вършиме Вие, откакто сте видели толкоз доста страдащи, изгубили всичко за момент? Кое е най-важното?
- Точно по този начин. Равносметката ще я оставя за други хора... Животът е къс и би трябвало да го живеем почтено. Да се радваме на дребните неща в него. Те са скъпи. Няма потребност от доста, би трябвало да сме естествени хора.
- Да напомним на какво да обръщат внимание хората, решили да се разходят в планината през зимните дни?
- Първо, би трябвало да се преценяват с метеорологичната конюнктура, да имат нужната планинарска подготовка и опит. Да се знае, че в планината законите са написани с кръв и не непременно би трябвало да се върви. Планината ще е там и след 100 години, само че нас няма да ни има. Основните неща са подготовка физическа, психическа, да са осведомени с маршрута, да са добре екипирани, да имат планинска застраховка. Дай боже, да не се употребява! Необходим е и опит по кое време и къде да тръгнат. И дали е уместно времето за разходка.
- Какви са най-често аргументите за произшествия?
- Това се случва заради липса на опит, заради липса на запознаване с планината, в която пребиваваш, с нейните присъщи особености. Имаме много планини в България, всяка за себе си е строго характерна. Чисто като климат и метеорология би трябвало да се съобразиш с това, да имаш подобаващите облекла и екипировка, да си разчел маршрута, да си физически квалифициран, оттова зависи и групата, с която пребиваваш в планината, какъв брой е огромна и с какъв опит. Ако ти имаш нужната планинарска подготовка и прецениш, че в тоя миг не е удачно да си по дадения маршрут, по-добре го анулира за различен път. Животоспасяващо е за самите хора.
- Заговори се в последно време и за хеликоптери за избавителни действия. Важно ли е да ги има?
- Те, в случай че не са значими, в алпийските страни и целия свят няма да има хеликоптери и ще карат на тил и със профилирани средства планински колички. Златният час е най-съществен. Той се реализира единствено с нещо, което е бързо и съответно да стигнеш до мястото. А то е хеликоптер. Ето и на тази задача в Турция видяхме същото. Без въздушните коли за спешна помощ няма по какъв начин потърпевшите хора да бъдат превозени до лечебните заведения. Същото е и в планината, за всяка територия. Ще чакаме още може би години да се случат нещата и у нас. Дай боже, да имаме и ние скоро!
- Защо решихте да станете планински избавител? Как си избрахте специалността?
- Не съм я избирал. Тази специалност се усеща от сърцето. Призванието. Трето потомство планински избавител съм - моят дядо, татко ми и аз. Но не е било по насила, че би трябвало да стана и аз, просто по този начин съм го почувствал, бил съм от дребен в планината, откърмен съм с нея. Ходил съм по ски школи, с другари, сътрудници на разнообразни места. Чувството е неописуемо - да окажеш помощ и да видиш в очите на хората това, което си направил. Човешко е да подадеш ръка на бедстващ човек, имайки потребност някъде в планината.
- Други тежки случаи, като изключим земетресението, имали ли сте?
- Да, всевъзможни и такива, за жалост, с неприятен край. Като цяло, травматизмът е друг, има по-тежки и по-средни случаи. Има всичко. >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ